Статията на Робърт Гериш “Топ 5 въпроса, на които трябва да си отговорите, когато започвате самостоятелен бизнес” в електронното списание "Нова визия" ми направи силно впечатление не само със своята конкретност, но и с възможността за приложение във всеки сериозен проект. Самият аз съм живо доказателство, че предложените формули работят добре и искам да ви доверя някои чисто духовни аспекти, които усетих в едно мое начинание през последните две години.
Целта ми е да дам малко по-различна гледна точка, която вероятно ще е от полза на хората започващи нови бизнес проекти.
През април 2003 г. напуснах работата си в една застрахователна компания. Длъжността ми беше високопоставена и много добре платена за нашите стандарти. Важна за настоящия коментар причина за напускането е неизплатените от четири месеца заплати, които респективно ме доведоха до определени финансови задължения спрямо мои приятели.
При такава ситуация, естествено въпросът за приходите и запазването на стандарта застава доста остро. Трябваше сравнително бързо да взема решение дали да приема едно от двете направени ми предложения за работа в други компании, които биха запазили нивото на доходите ми, или да се възползвам от създадената ситуация и да направя нещо ново. Реших да постъпя така, както винаги съм съветвал децата си: “Послушай сърцето си!” И го послушах. А то ясно и настойчиво подсказваше, че е добре да започна нещо ново и самостоятелно.
Активите ми бяха чисто нематериални. Десет годишен опит в държавна тромава бюрократична военизирана структура и девет годишен административен опит в корпоративни икономически структури, в това число и осем годишен опит в изграждане на агентски екипи в областта на застраховането.
Познавах и определени закономерности на които се подчинява подсъзнанието и как то може да създава моите реалности.
Ето как получих отговорите на основните въпроси, които г-н Гериш поставя в статията си:
Направих ли достатъчно добро проучване?
За мен това беше по-сложно, защото не знаех и в каква област да се насоча.
В крайна сметка прозрението дойде елементарно и в същото време силно. В една статия на “Капитал” прочетох че над 2,2 млрд лева са раздадени само до месец април 2004 като кредити за бизнес имоти и бизнес строителство и през всеки следващ месец тази сума расте с 10%. От тук нататък беше лесно. Знам, че има една основна причина човек да прави бизнес: Това е да бъде полезен. Полезен на клиентите, на екипа и на себе си. Започнах да си изграждам ясна и жива представа за това, което искам да се случи.
Продължавах да набелязвам потенциалните проблеми, но не търсех тяхното решение. Не се притеснявах, защото за всеки е ясно, че ако един проблем не може да се реши за половин час, то достатъчно е да се събира информация за него.
Реалистично ли гледам на заплахите?
Естествено. Конкуренцията като заплаха? За ленивец като мен това е благословия, защото ме активизира.
Знам много малко за недвижимите имоти? За щастие много хора и организации са номер едно по темата и ако им се направят правилните предложения, естествено че може да се получи чудесен продукт.
Само че аз обърнах въпроса и много по-интензивно и продължително мислих върху това, кои са моите съюзници. Съзнавах, че в моя случай въпросът звучи така: Кои хора и организации ще спечелят когато осъществявам успешно моето начинание?
Готов ли съм да работя самостоятелно?
А кой е казал че някой някъде работи самостоятелно? Всички сме свързани на едно несъзнателно ниво. И колкото по-бързо осъзнаем, че не битката за независимост, а осъзнатото изграждане на взаимозависимости води успеха и радостта в живота, толкова повече нашият свят ще бъде забавен и щастлив.
Всеки от нас обслужва определена система. И естествено, изгражда своя собствена система.
При състоянието на пазара по това време реших, че е важно да подбера фирма която има вече изградена система, и която в правилата си допуска аз да изградя собствена система, която да я подпомага.
Така и направих. Внимателно проучих фирмите от бранша и изпратих писма до три от тях. Решението ми беше: “Който реагира първи…”
Мога ли да се справям добре с административната работа и в същото време да развивам добре бизнеса си?
Когато имам една досадна работа, първата ми мисъл е кой може да я изпълни вместо мен. Ако няма доброволци, замислям се какво ще се случи ако не се направи сега. И ако и тогава е неизбежно, я включвам в списъка със задачите. А ако и този списък е прекалено голям? Има начин. Сега ще ви покажа една малко по-различна гледна точка: Когато някой някому продава нещо, то той му продава не продукт, не фирмата си, не и себе си дори, а усещането което ще има купувачът след покупката. Така и аз на себе си продавам усещането за резултата от изпълнената задача. Обикновено изпълнявам тази, за която усещането е най-приятно.
Разполагам ли с достатъчно финансови резерви?
В разглеждания случай – НЕ. Наложи се да взема в заем петцифрена сума в долари при много висока месечна лихва, за да запазя стандарта и хоризонтите си. Твърде хазартно? Не мисля. Разглеждам го като инвестиция. Аз имах чудни цели и безумна вяра. Орелът не се притеснява колко дълбока е реката над която прелита, нали? Целите му са други.
Какво се случи? Две години по-късно с Божията помощ аз работя с колеги, екип и клиенти, които много обичам. Нямам никакви финансови задължения и приходите ни са отлични. През цялото време се стремя да изявявам характеристиките на успелия човек, които Ерхард Фрайтаг посочва в чудесната си книга “Силата на подсъзнанието и мощта на несъзнанието”. А те са: Духовен, интуитивен и оставящ всичко да се случи от само себе си.
